Недялко Йорданов е известен български поет, драматург, композитор, певец, рецитатор, и режисьор. Автор е на редица стихове, пиеси, песни, и романи в стихове и др.
Роден е в град Бургас на 18 януари 1940 година,
в семейството на Асен и Кина Йорданови.
Има завършена специалност „Българска филология“,
в Софийският университет през 1962 година. Преди това през 1957 година има завършена гимназия в родния си град Бургас.
Работи като драматург,
след завършването си в драматичния театър в града в продължение на 20 години (до 1983 година).
Освен в театъра Недялко Йорданов се изявява и като:
Главен редактор на алманах „Море“,
в периода 1980 до 1988 година.
Драматург е и в театър „Възраждане – София“
от началото на 1990 година.
Някои от по-важните книги с поеми на Недялко Йорданов са:
- "Всичко ще изпитаме. Стихове" (1963)
- "Когато ставаме бащи. Стихове" (1965)
- "И все пак любов. Стихотворения" (1968)
- "Лирика" (1973)
- "Младостта си отива. Стихове" (1977)
- "Любовна лирика" (1958; 1978; 1979),
- "Няма време. Стихотворения" (1981)
- "Стихотворения" (1983)
- "Любовна лирика" (1987)
- "Остаряваме бавно. Стихотворения" (1991)
- "Не остарявай, любов" (1991)
Има и не малко пиеси, написани специално за театъра:
- "Ние не вярваме в щъркели. Пиеса" (1968)
- "Въпрос на принцип. Любов необяснима. Мотопедът. Пиеси" (1977)
- "Развод по български. Пиеса" (1978)
- "Имате ли огънче. Комедия" (1980)
Недялко Йорданов е и сценарист на игрални филми:
- „Дневна светлина“ (1975)
- „Кажи ми Кармен“ (1978)
Награди за творчеството на поета:
- „Златен Орфей“ (1997)
- „Златен Пегас“ (2002)
- „Золотая муза“ (2004)
- орден „Кирил и Методий“ – първа степен (2005)
- „Марко Семов“ (2007)
- „Иван Вазов“ (2007)
- „Невена Коканова“ (2010)
- орден „Стара планина“ – първа степен (2010)
- „Димчо Дебелянов“ (2014)
- “Златен век” (2015)
- „Стоян Михайловски“ (2018)
- „Хр. Данов“ (2018)
- „Златно перо“ (2020)
