Импресионизмът, който възниква във Франция през 1860-те и 1870-те години, представлява революционно движение в изобразителното изкуство, което променя традиционните подходи към живописта. Характеризира се с опитите на художниците да уловят моментални впечатления и емоционално въздействие, а не да възпроизвеждат детайлно реалността. Природата играе централна роля в импресионизма, като служи като неизчерпаем източник на вдъхновение и експериментиране за художниците.
Природата и изменящите се светлини и цветове на пейзажа представляват основни теми в импресионистичната живопис. Импресионистите са пионери в пленерната живопис, като често работят на открито, за да уловят преходните ефекти на светлината и времето върху пейзажа. Тяхната цел е да предадат своите непосредствени впечатления от природата, като използват живи, набързо нанесени мазки и акцентират върху въздействието на светлината върху цветовете.
Импресионизмът остава едно от най-влиятелните движения в историята на изобразителното изкуство, а неговите иновации в наблюдението и представянето на природата продължават да вдъхновяват художници и ценители на изкуството.Чрез своите уникални техники и подходи, импресионистите показват как природата може да бъде възприемана по нов и различен начин, като предлагат възможност за безкрайно вдъхновение и творчество.