За този, който е убит
сега не същестуват вещи.
И затова палете свещи
за този, който е убит.
Настигна го внезапна смърт.
И ще го сложат във земята.
Аутопсиран... Автомата
надупчи яката му гръд.
Той беше хубав. Беше млад...
На двадесет и шест години.
Какви са скритите причини...
Жесток бе неговият свят.
И за какво му са сега
басейни, офиси, хотели...
Лежи със устни посинели.
В ковчега като на шега.
Ах, този, който е убит...
Той няма име... Има прякор.
Синът му още суче мляко...
Не знае: татко е убит...
Зад катафалката - народ...
Момичето му ... като кукла.
Обсъждат скрито: „Страшна фукла“ ...
Зачернения й живот...
За този, който е убит
подайте нещо на Бедняка...
Защото Той отсреща чака
нахален, гладен, упорит.
Той сто пъти е по-щастлив -
без покрив и без топла дреха -
с единствената си утеха,
че още диша, че е жив...
