Сега, когато мен ме няма…
След всичките онези дни…
Нагоре бавно погледни
към стария небесен замък…
И виж невидимите кули…
И бойници… А след това
една белееща глава
с набръчкани и остри скули.
Това съм аз… това съм аз…
Треперещ, гол без броня, рицар.
И от дървото бяла птица
ще проговори с моя глас:
„Недей… Не ме търси… Не мога
да сляза долу… Нито миг.
Но чуй последният ми вик:
Обичам те! От там… От Бога…”
