Остарявахме бавно,
остаряхме почти:
външно аз остарявах,
а пък вътрешно - ти.
Виж в това огледало,
дето страшно виси,
мойта бяла брада,
твойте черни коси.
Дай ръка предпоследно
да походим пеша
аз - със старо лице,
ти - със стара душа.
Няма страшно обаче -
туй е временен грим.
Щом потеглим обратно,
може да се сменим.
Може някой да върне
със вълшебно перце
твойта стара душа,
мойто младо лице.
Знам, че няма надежда
туй да стане със мен,
но на теб ще се случи
някой ден, някой ден.
Ако още не вярваш -
да се хванем на бас,
че отново ще бъдеш
цяла нежност и страст.
Със червило на устните
и на ноктите с лак
ще целуваш очите ми
във греховния мрак
и издрала гърба ми,
чак на третия път
ще повярваш, че всъщност
няма никаква смърт.
1993 г