Ах, животът е суета.
Празна стая. Временна виза.
Влизаш сам от едната врата
и от другата сам излизаш.
/старо стихотворение/
Вратата, от която влязох във тази кратка тясна стая
наречена живот - не е ли, вратата от която всъщност
излизам аз от друга стая.От друг живот. От друга същност.
Тогаз вратата, от която след малко вече ще изляза,
не е ли вход към друга стая, към друг живот, към друга
същност?
И следователно кое е тогава вход? Кое е изход?
И съществуват ли изобщо? Кое е смърт - кое живот е?
И въобще кои сме ние? Какви сме ние? Кой решава
кога да влезем и излезем? Къде да влезем и излезем...
Какво невероятно чудо е тази среща помежду ни!
Аз - старият човек, потеглил към изхода...А ти - на входа!
Мъничка...Имаш да изминеш това прекрасно разстояние,
което вече съм изминал... И после...някой ден отново...
кой знае - може да се срещнем във някоя далечна стая...
Еднакво млади...
Но е късно...
Дванайсет скоро ще удари...
И време ми е да си лягам.
