Бароковото изкуство, което се развива през 17-ти и началото на 18-ти век, представлява значителен преход в стил и перспективи, сравнено с Ренесанса. Барокът е период, характерен с изобилие от детайли, екстравагантност и драматизъм в изкуството. Той е отличен със своите живи цветове, сложни композиции и силно емоционални сцени.
Ето някои от ключовите характеристики на бароковото изкуство:
Драматизъм и Емоция: Бароковото изкуство е драматично и емоционално наситено. Акцентът върху драматични и чувствени изображения е в отговор на Реформацията и е част от контрреформационните усилия на Римско-католическата църква да привлече по-голяма аудитория.
Богати Детайли и Изобилие: Бароковите произведения често са изключително детайлни, с множество сложни елементи. Това може да бъде видяно във всичко, от архитектурата и скулптурата до живописа и музиката от този период.
Чувство за Движение: Бароковото изкуство често изразява силно чувство за движение. Това може да бъде постигнато чрез използването на извити линии, свободни форми и композиции, които водят очите на зрителя около произведението.
Контраст: Бароковата живопис често използва техниката на "chiaroscuro", или ярък контраст между светло и тъмно, за да постигне драматичен ефект и да подчертае обема и пространството.
Реализъм: Въпреки че бароковото изкуство може да бъде много драматично и изобилно, то също така е силно внимателно към реалистични детайли. Бароковите художници стремят да представят своите субекти колкото е възможно по-реалистично, включително анатомически прецизни изображения на човешкото тяло.
Бароковото изкуство е представено от множество видни художници, включително Караваджо, Питер Паул Рубенс, Рембрандт и Ян Вермеер, както и архитекти като Лоренцо Бернини и Франческо Боромини.
Тези художници и архитекти, използвайки специфичните за барока елементи, успяват, да създадат едни от най-впечатляващите и емоционално въздействащи произведения на изкуството в историята, които продължават да вдъхновяват и оказват влияние върху изкуството и до днес.