** На Дамян Дамянов **
Със звън на внезапна струна
една песничка ме целуна.
Със остра петичка ме ритна
една песничка любопитна.
Да ме погали понечи,
душата ми разсъблече.
Нежно запретна ръкави
и на крака ме изправи.
Време, недей се изцежда.
Може би има надежда
за сетен път да успея
песничката да си изпея.
