И тъй веднъж в една гора
внезапно случай стар събра
под сянката на месец жълт
Червена шапчица и вълк.
Напук на всички правила
той каза й: "Със мен ела!"
И тя повярва на вълкът,
и двама тръгнаха на път.
Една звезда им беше знак.
Вървяха те под дъжд и сняг
без дъждобран и без чадър -
тя - по-добра, той - по-добър.
Ала един ловец с перо
от приказка на Шарл Перо
изпълни свой служебен дълг,
убивайки добрия вълк.
О, смел ловец, поклон, поклон!
О, пушко, и на теб поклон!
Поклон на точния патрон!
Поклон на строгия закон!
Червена шапчице, здравей -
недей да плачеш ти, недей!
Къде си тръгнала, къде?
Той щеше да те изяде.
Но кой ще разбере защо
без шапчица и без палто
тя все тъй броди в оня лес
и търси своя вълк до днес.
