Учителю! – засмя се той
и пъхна ми пари във джоба.
Предадох се... От срам... Без бой...
И взех ги... Онемял от злоба.
Охраната... Охранен тип...
Той влезе бавно във колата...
Един огромен, мощен джип...
И ми помаха със ръката...
И аз го гледах пребледнял.
Как унизи ме… Как ме смачка…
Лекарствата! За месец цял...
Не ги броих... Солидна пачка.
И за цигари най-подир…
За алкохол… И за колбаси...
- Математикът!.. Мой кумир!
Продава вестници! Еба си.
Дори не помня кой бе той.
от всичките ми ученици...
Какъв позор, о боже мой...
И за палто... За ръкавици.
Ужасен студ... Ужасен град....
За парно... Ток... Ужасно скъпо...
Ех, Айнщайн... mc 2 !
Да, относително е... Тъпо е.
Живей, макар и унизен...
Вместо да свършиш горд и гладен.
Ще го намеря някой ден...
Ах, нека само да ми падне.