Това е оня час, когато свистят на ангели крилете
и шум на дяволски копита преброжда въздуха надлъж.
Земята страстно се протяга и отдава на небето,
което нервно я опложда със струи от брутален дъжд.

Това е оня час, когато вечерята е споделена
и вилиците са измити, и телевизорът е спрян,
и пощурелите щурчета огласят мократа вселена
и микимауси тропосват със крачета стария таван.

Това е оня час, когато слухти изтръпналото село
как кучето на двора вие към извънземното със хъс
и как в продънената църква се спуска Дух с пробито чело
и перпендикулярно каца върху ръждясалия кръст.

Това е оня час, когато е тъмно като в гроба вчера,
във който люшнаха жената и я затрупаха с пръстта.
Това е оня час, когато аз твойто тяло ще намеря,
за да го прибера на топло до моето. До сутринта.

1992 г