Дъждът вали от вечерта зелен и остър...
Върху дървета и цветя на моя остров.
Върху изсъхналия дом, с плесници мокри,
гаси комина мълчешком на моя покрив.
Вали - прекрасен и жесток, и наркотичен.
Вали от чашата на Бог - и не изтича.
Вали от ангелски сълзи. От рог на дявол.
По керемидите пълзи... И по ръкава.
Вали... Боли... От зли игли... Невероятен!
От вечерта дъждът вали с ефект обратен.
Дъждът вали от вечерта. И ето - вижте...
Разпали пак във мен жарта. Като огнище.
Избухват огнени стрели от всяка капка.
Във теб вали, във мен вали надежда кратка.
От ада на самия рай вали прилежен.
До край вали. И този край е неизбежен.
Последна струйчица... Амин! И нежни локви...
И пушещият пак комин на моя покрив.