Дървото...Острият му корен
проникнал храбро във пръстта –
самоотвержен, отговорен
за всички клони и листа.
Дървото...Пълно със загадки.
Характерът му зъл и твърд.
Не жалещо листата кратки
и постоянната им смърт.
Дървото...Клоните му кротки.
Застопорени всеки път,
когато птиците кокотки
със нежен кикот отлетят.
Дървото...Старо. Дълголетно.
И вече сбръчкано наглед.
И въпреки това - суетно
в сезонния си тоалет.
Дървото...Как потъва в здрача
на изтънялата гора...
И оверлога на кълвача
по грапавата му кора.