Смутен и малък, тих и малък
вървя през тлеещия сняг
в очакване пореден залък
любов да ми подхвърлиш пак.
Аз като куче ще го грабна
във въздуха - за скок готов,
но може би е свършил хляба
на твойта есенна любов.
Врабци неистово и глупаво
кълват последните трохи.
Във всеки дом гримират трупове
на пресни коледни елхи.
Разкъсват остри минзухари
подметките ми с нежен взлом.
Довиждане, гори и гари,
и добър вечер, дом!
1978 г
