По зелената улица
към уютния дом
тя върви най-нахално…
Ето… влиза със взлом…
И със страст ме прегръща…
Задушава ме с вик…
Младостта се завръща -
пък макар и за миг.
Хирургично, без милост
впива свойта игла.
Младостта се завръща
и ми шие крила.
Младостта се завръща -
пее вятърът щур.
Младостта се завръща –
туй е пълен абсурд
Знам, че никой не може
да го разбере…
Младостта се завръща,
мое старо море.
Ето… гмуркам се… плувам…
в моя стил бътерфлай.
От брега до небето…
От начало до край…
Моя детска съблазън…
Моя смелост… Мой страх.
Като първа целувка.
Като тайна… И грях…
Младостта се завръща…
Няма грешка… На пук…
Ужас! Как ме обърква…
Там ли съм… Или тук…
Или просто това е
мимолетно здравей…
Стар тийнейджър… Добре, де…
Стига толкоз… „ОК”.
Младостта се завръща…
Няма време, нали?
Неочаквано същата…
Боже мой, как боли!
Как витае въпросът:
За къде? До кога?
Младостта се завръща
само днес и сега…
Или още и още…
До когато умрем…
Младостта се завръща…
Не съвсем… не съвсем…