Оттук нататък все така един със друг до края тих.
Не може никой да ни спре, не може никой да избърза.
Четирсет рани имам аз - ти търпеливо ги превърза,
и тридесет и шест сълзи аз от очите ти изпих.
Спираловиден светъл охлюв - изнервеният ден пълзи
целенасочено и бавно към сянката си отразена.
Ще се открием ли след време в необяснимата вселена,
за да превържем свойте рани и пием своите сълзи?
И как ще се познаем там, в космическия лабиринт,
от разстояние и време неумолимо разделени,
преди да пия от водата на кладенчетата солени,
да потопя отново в тях окървавения си бинт.
1980 г
