Беше внезапно и страшно, когато змията ме срещна.
С гола пета я настъпих, тя със език ме облиза.
Ето ме вече отровен. Виждам го вече отсреща
във магазина за ябълки моето тяло да влиза.
Да те обеля ли с ножа, който зад щанда е блеснал,
ябълко моя, избрана от мрака на пълната щайга,
или зъби да забия в твоята кожа чудесна,
в бялата плът на живота, в тръпчивата негова тайна.
Ето, плодът е изяден. Всичко е просто и ясно.
Пляскат с уши и се кискат амурчета с розови бузи.
Гол е светът и прозрачен. Край! Няма вече опасност
от забранени неща и невероятни илюзии.
Как да повярваш, мой малък, ти, който светиш във мрака
и вече се взираш отсреща, изправен в своята стая.
Бързаш от днес да узнаеш какво те очаква.
Как да повярваш, че нищо, нищо не искам да зная.
1985 г
