Ако искаш, продължавай да не вярваш, че е вярно -
допотопно те обичам... Пагубно... Тоталитарно...
Не по дълг и не по навик, ами по поличба божа -
с половината си разум и със цялата си кожа.
В кухнята, когато готвиш... И на сцената, когато
се покланяш... Сутрин... Вечер... Те обичам... Всяко лято...
Вдругиден... През януари... Светла... Зла... И безразборна...
Те обичам... Във леглото... И във тясната гримьорна...
След скандална репетиция... След печална премиера...
Утре много те обичах... И ще те обичам вчера...
Днес обаче те обичам... Даже от дълбока древност...
С половината ти ярост и със цялата ти ревност.
Със усмивка... Без усмивка... Чужда... Моя... И проклета...
И във рокля те обичам... С кроасан... И на диета...
С белите кахъри също... И отляво с твойта бенка...
Мъка моя... И убийца... И надеждица... И фенка...
Противоположност моя... Рака срещу Козирога...
И любов - хем прокълната, хем изпратена от Бога.
1998 г
