Тихо... Тихо... Нежно нежно...
Необятно.
От небето до земята.
И обратно.
Някой идва. Някой чука
на вратата.
Кой е? Аз съм…Плахи стъпки…
Самотата!
Бледа…Бяла…Запъхтяна…
В час уречен.
Добро утро… Извинявай…
Добър вечер…
Лекомислена… Усмихната…
На стола.
Неочаквано смутена.
Бавна… Гола.
Радиаторът…А чайникът
къде е?
Одеялото,което
ще я сгрее.
Кратък полъх. И открехната
вратата.
Тук ли е… Или я няма
самотата.
Тука е, ако я няма.
И обратно.
Тихо…Тихо… Нежно…Нежно…
Необятно.
