Онази вечер сред гората
една усмивка ме целуна.
Сафарито си на земята
постелих й с две шепи шума.
А синовете ми край мене
кръжаха със велосипеди.
И пръстенът ми на ръката
блестеше под звездите бледи.
И любопитни катерички
край нас стартираха отвесно.
Един убиец се прокрадна,
поспря и си отиде честно.
Червена шапчица премина
със кошничка и вълк във нея,
разминахме се с два хотела
и със една добра идея.
Една усмивка във гората
към мен през четвърт век прекрачи.
Когато сложих очилата,
видях усмивката да плаче.
1977 г
